Български (България)English (United Kingdom)
Експресен телефонен сондаж по актуални политически теми

Сондаж 3 Българите проявяват очаквана висока социална чувствителност и желание за далеч по-твърди действия на властта срещу корупцията и престъпността. Високо е очакването за повече обществена, социална и съдебна справедливост. На фона на социалното разслоение у нас хората не биха понесли увеличение на цената на тока, не биха възприели лесно и казуси като този с т.нар. царски имоти, например, и автоматично подкрепят всякакви социално звучащи мерки като намаляване на заплатите на депутатите. Затова и ограничаване на рекламата на хазарт, предложено от Валери Симеонов, се възприема добре. На този фон огромно е също и убеждението, че злоупотребите с ТЕЛК са много и трябва да спрат. Скорошното бягство от затвора се оценява като провал на властта, а не като инцидент. Делото срещу Иванчева също не оставя обществото с еднозначни впечатления. Заради високото усещане за несправедливост, българите са склонни да приемат и критиките на президента към властта. С великодушното си отношение по казуса с Желяз, показано още в началото, прокуратурата и главният прокурор също печелят на своя страна общественото мнение.

Това са част от данните от новото издание на традиционния сондаж на „Галъп интернешънъл“ по актуални теми, проведен сред 801 души чрез телефонно интервю по панелна методика, осигуряваща надеждност. Сондажът е проведен между 19 и 22 април. Тези сондажи служат за формиране на хипотези в бързо променящата се обществена среда. 

Игрите за пари

42% от българите смятат, че в живота у нас може да се успее преди всичко с повече късмет. 53% смятат, че се успява преди всичко с повече работа. Делът от 42% не е малък и свидетелства за важни народопсихологически особености, за качеството на живот на мнозина у нас, както и за усещането за несправедливост.

На този фон 5% от запитаните твърдят, че редовно играят игри като тото, лотария, посягат към форми на хазарт и т.н. Те се равняват условно на близо 300 хиляди души. Тези хора харчат средно по 43 лв месечно за такъв тип игри.

19% пък (или над 1 млн.) казват, че играят от време на време и харчат средно по 21 лв. месечно. Играещите много рядко са 33% (над 1.8 млн.) и влагат по 9 лв на месец в това.

Така, общо 57% ат запитаните (или над 3 милиона) се оказват играещи, макар и с различна честота. 43% пък са тези, които твърдят, че не играят такива игри. Средно, играещите у нас харчат по 15 лв. на месец. Най-общата калкулация показва, че за такъв тип игри хората явно харчат по около половин милиард на година. Това е приблизително колкото 5% от ежедневните харчове за хранителни стоки и стоки за бита, например.

Огромното мнозинство - 86% - от играещите свидетелстват, че никога не са печелили сума, която да смятат за значима. Сред останалите пък личат най-вече хора печелили до 99 лв. За по-големи суми свидетелстват малцина, а само 1% от общо всички запитани в изследването твърдят, че са печелили суми над 5 хил. лв.

Мнозинство от 68% казват, че не познават човек, който да е спечелил значителна сума. Още по-голямо мнозинство – 81% - смятат, че да се спечели значима сума в такива игри не е лесно. 9% са на обратното мнение, а останалите се колебаят. Данните свидетелстват, че общественият разум и предпазливост по-скоро са запазени, въпреки немалките нива на социално недоволство.

На този фон лансираната от вицепремиера Валери Симеонов идея за ограничаване на рекламата на хазарт се възприема добре. 55% се съгласяват със забрана на реклама, но не и на самите игри. 14% са крайни и биха се съгласили даже на забрана на игрите. 27% пък искат всичко да остане както досега. Останалите се колебаят.

Текущата политика

Мнозинство от 60% са чули за речта на президента, а мнозинство то 69% от тях одобряват критиката към правителството. 19% не я одобряват, а останалите се колебаят. Общото ниво на критичност към властта у нас остава силно, въпреки подкрепата за външнополитическите действия на Борисов, уловена в предишни изследвания. Затова и 91% смятат, например, че скорошното бягство от затвора е атестат за слаба работа на властите, а само 7% приемат, че подобни неща могат да се случват, дори и при добре свършена от страна на властите работа, а обясненията от типа „Монте Кристо“ не се възприемат.

Друга идея от последните седмици – собствениците на по-замърсяващите автомобили да плащат повече, се възприема на принципно ниво. Мнозинство от 66% одобрява. Очевидно обаче тази идея би се натъкнала на обострената социална чувствителност. Тази чувствителност личи в ред индикатори, като например подкрепата за предложението на Корнелия Нинова за намаляване на заплатите (91% от запитаните), мнозинството от 84%, което казва, че в този момент не би могло да понесе увеличение на цената на тока или пък мнозинството от 63%, което се противопоставя на връщането на царските имоти.

Високо е и желанието за прекратяване на злоупотребите с инвалидни пенсии - 92% от запитаните споделят, че такива злоупотреби са много и това трябва да се прекрати. Това е още един израз на нарушеното усещане за справедливост. Сагата с Иванчева обаче по-скоро поляризира общественото мнение. 44% намират, че случващото се с Иванчева изглежда по-скоро скалъпено, 34% са на обратното мнение, а цели 22% не могат да преценят. Тези резултати показват, че независимо от силното обществено желание за справедливост, охраната на човешкото достойнство като ценност стои високо в скалата на българите.

В същото време ясната позиция на прокуратурата по казуса с Желяз и останалите българи, търсени в САЩ (заявена още в средата на месеца), печели симпатии за прокуратурата и главния прокурор – мнозинство от 60% одобрява това, че прокуратурата не потърси задържане на всяка цена за Желяз и другите.  


 Disclaimer: Gallup International Association or its members are not related to Gallup Inc., headquartered in Washington D.C which is no longer a member of Gallup International Association. Gallup International Association does not accept responsibility for opinion polling other than its own. We require that our surveys be credited fully as Gallup International (not Gallup or Gallup Poll).For further details see website: www.gallup-intenational.com.