Български (България)English (United Kingdom)
Преди Великден: религиозни ли сме?

gods-work1 Преди най-големия православен празник, Възкресение Христово, близо 4.6 милиона пълнолетни българи (от около 5.5 милиона пълнолетни българи у нас) се определят като източноправославни, а 500 хиляди – като мюсюлмани. Близо 3.2 милиона пълнолетни българи твърдят, че вярват в Бог, а 2.8 милиона се самоопределят като истински религиозни.

Оказва се, че принадлежността към дадено вероизповедание е преди всичко обществено-политически етикет и се споделя широко, но истинската религиозност и вярата в божество не са толкова присъщи у нас – България е малко под средните нива на религиозност в света.

2.2 милиона у нас пък имат доверие в Църквата. На фона на 4.6 милиона заявени източноправославни християни, тези 2.2 милиона показват, че вярата не върви задължително и с доверие в институцията. В последните години обаче доверието в Църквата у нас укрепна и е всъщност високо на фона на всички останали институции – макар и с колебания.

Данните са от националнопредставителното изследване Политически и икономически индекс на „Галъп интернешънъл“, което вече 26 години всеки месец изследва основни индикатори в българското общество (последната вълна е проведена между 9 и 16 март март сред 772-ма пълнолетни българи), както и от редовното глобално изследване на водещата Световна асоциация „Галъп интернешънъл“. Изследванията са независими от външно финансиране.

Религията у нас – повече принадлежност към група, отколкото вяра

83% от пълнолетните българи определят себе си като източноправославни като религиозна принадлежност. Това са близо 4.6 милиона души. Мюсюлманите са 9% или около 500 хиляди души. Атеистите са 3% или над 150 хиляди души. Останалите представляват други изповедания или не могат да отговорят.

Като истински религиозни хора обаче у нас се определят само половината от пълнолетните българи – изследване на световната асоциация „Галъп интернешънъл“ в партньорство с УИН още преди година и половина показа, че в България 51% се определят като религиозни хора, 36% - като нерелигиозни, 3% са атеисти, а останалите не могат да отговорят. Тези 51% се равняват на около 2.8 милиона души.

По света 62% от хората по света се определят като религиозни, 25% се определят като нерелигиозни, 9% избират опцията атеисти, а останалите не могат да отговорят.

58% твърдят у нас, че вярват в Бог, а това са близо 3.2 милиона души. По света пък те са 71%.

Всичко това поставя България под средните нива на религиозност в глобален мащаб, макар и без крайности. Цялото изследване за религиозността може да видите на следния линк - http://gallup-international.bg/bg/%D0%9F%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8/2017/373-Religion-prevails-in-the-world

 графика 1

Изводът е, че самоидентификацията „източноправославен“ не означава задължително вяра в Бога или реална религиозност. Вярата в Бога пък остава по-скоро лична, отколкото институционализирана – ако се съди по общественото отношение към Църквата.


Църквата – укрепващо обществено одобрение, но и продължаващи предизвикателства

Църквата у нас се ползва с високо доверие на фона на повечето институции, макар че и недоверието не е малко (41% сега заявяват доверие, а 36% - недоверие). Години наред доверието остава на нива над 40%, достигащи и до над 50% и е трайно по-високо от недоверието. Това е добре на фона на останалите институции у нас. Изборът на патриарх Неофит през 2013 г. повиши доверието, но различни скандали в годините след това очевидно влияят и водят до моментни колебания и амортизиране на популярността на Църквата.

Винаги когато става дума за доверието в Църквата у нас, разбира се, следва да се отчита, че в страната ни живеят представители и на други вероизповедания, че определящата роля на религията в редица европейски общества постепенно намалява – включително и в нашето общество. Не бива да се пропуска и влиянието на режима преди 1989 г., който минимизира обществените функции на Църквата.

 доверие в църкавата

Изследване на „Галъп интернешънъл“ през 2013 г., например, показва, че хората свързват Църквата с редица хронични проблеми, като връзки с бизнеса и луксозен живот на духовници, липса на достатъчно близка до ежедневието на хората дейност, намаляване на ролята на религията в съвременното общество, принадлежността на висши духовници към бившата Държавна сигурност, дейността на секти, ролята на атеистичното управление в близкото минало, липсата на добре подготвени духовници, липсата на достатъчно уважение към църквата от страна на хората и др. Повече за това изследване може да видите тук http://gallup-international.bg/bg/%D0%9F%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8/2013/155-Electing-the-New-Patriarch



 Disclaimer: Gallup International Association or its members are not related to Gallup Inc., headquartered in Washington D.C which is no longer a member of Gallup International Association. Gallup International Association does not accept responsibility for opinion polling other than its own. We require that our surveys be credited fully as Gallup International (not Gallup or Gallup Poll).For further details see website: www.gallup-intenational.com.